"Миграционна карта - Съгласно Постановление на Правителството на Руската федерация от 16 август 2004 г. №413 "За миграционната карта", всички чуждeстранни граждани са длъжни да притежават миграционна карта при пребиваването им на територията на РФ.
При влизане в Русия, в самолета/влака (или от органите на гранична полиция) ще Ви бъде дадена бланка на миграционна карта, която е необходимо да запълните и предявите при преминаване на паспортен контрол. Миграционната карта е безплатна.
Граничният служител ще постави в картата печат за преминаване на границата (същият, който се поставя в паспорта) и ще вземе /откъсне/ частта от миграционната карта, предназначена за граничната служба. Миграционната карта е необходима за регистрация на Вашата виза в Русия.
При напускане на РФ, Вие сте длъжни да дадете миграционната карта на длъжностното лице на паспортния контрол.
При следващо влизане в Русия ще Ви бъде дадена нова бланка за попълване.
Важно: Миграционната карта трябва да се пази през цялото време на Вашето пребиваване в РФ и да се представя заедно с другите документи за регистрация по местопребиваване. Ако сте отседнали в хотел, регистрацията извършва неговата администрация.
Ако миграционната карта бъде физически повредена или изгубена, чуждестранният гражданин е длъжен в течение на 3 календарни дни да заяви това в териториален орган на Министерство на вътрешните работи на РФ по местопребиваване. При представяне от чуждестранният гражданин на документите, на основание на които той е влязъл в РФ, му се издава безплатно дубликат на миграционна карта.
За да не загубите миграционната карта Ви препоръчваме да я закрепите с кламер за Вашия паспорт.
Важно! Консулското длъжностно лице няма право да използва наличната в НРГС информация като основание за изготвяне на „служебни бележки, удостоверения и др.”, които заместват изрично предвидени в закона документи, издавани от общинските органи в Република България.
Друго жоужжжж
ТУТУТУТУТУТУТУТУТУТ
5555555555555555555555555555555555555555555555
Идават, ..............................................................
- от акт за раждане - лицето, за което се отнася актът за раждане, неговите родители или законни представители;
- от акт за сключен граждански брак - страните по акта.
- от акта за смърт - наследниците на починалото лице.
Извлеченията могат да се издават и на трети лица, изрично упълномощени от лицата, имащи право да ги получат, както и при поискване от държавен орган или община, когато това е свързано с административното обслужване на лицата, вписани в акта.
Данните във формулярите се вписват с печатни букви от латинската азбука. Освен това те могат да бъдат вписани и на български език.
За изписване на наименованията на населени места с букви от латинската азбука се прилага Законът за транслитерацията.
За изписване на имената на физическите лица с букви от латинската азбука се ползват данните от регистъра на населението — „Име на латиница от ДС". В случай, че в регистъра на населението няма данни за имената на латиница, за издаването на извлеченията може да се ползват данни от официални документи на лицата (документи за самоличност или документи по гражданско състояние, издадени от чуждестранен компетентен орган и др.). При липса на документи може да се прилага Законът за транслитерацията, след постигане на съгласие със заинтересованите лица относно начина за изписване на имената с латински букви.
При издаване на извлечения въз основа на актове, в които има отразени бележки, в извлеченията се вписва последното състояние на данни.
Извлеченията, издадени въз основа на Конвенцията, се приемат без легализация на територията на всяка държава, обвързана с Конвенцията.
Страни по Конвенцията освен България са: Германия, Австрия, Белгия, Испания, Франция, Гърция (която е подписала, но не е ратифицирала Конвенцията), Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Швейцария, Турция, Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Полша, Черна гора, Молдова, Литва, Естония и Румъния.
Доколкото Конвенцията не третира въпроса относно превода на извлеченията, няма пречка да бъде изискван официален превод, когато длъжностното лице по гражданското състояние прецени, че има нужда от такъв.
